h1

За началото и краят.(за живота и смъртта)

март 19, 2009

Всеки изминал ден изглежда като нормален ден, но дали е така. Зад всяко действие, или поредица от действия,  се крие неизбежното последствие. Винаги всяка изградена къща пада,  всяко начало си има своя логичен край. Наивно е да се смята че има нещо вечно. За това се замисляме в  тия дни в които нищо не върви. Има лесни варианти свързани с яко пиянство, силна музика, филми, и др. Каквото и да е, реалността винаги се завръща да  докаже че трагедията не е само по книгите. А трагедията никога не идва сама. По добре известните закони на Мърфи, нещата се скапват по възможно най-насрания начин. Пари…  Проклятието което ни окача топуза и веригата. Това прибавя на трагедията солен привкус. Колкото повече пари има човек, толкова по-обсебен става  от идеята … те да са повече. Всеки друг изглежда по-долен и по-малко ценен. Не се притеснявайте, накрая винаги е жътваря.

article-1017754-0117bd2600000578-536_468x286_popupТази групичка се е събрала на показ по неизвестен повод, но демонстрацията е очевидна. Няма нищо постоянно. Ако всеки знае и мисли за края, то всяко нещо ще придобие истинското значение, и проблемите ще бъдат решени… Не със пари. Решителността е от изключително значение, защото повечето грешки са от прекалено задълбочено мислене. Бъдете готови и мислете за смъртта, защото това ще ви улесни живота. Това е необходимо за да бъде отприщена смелостта за оценяване на важните неща, а най важното е живота. Той да е пълноценен, и възможно най-лек. Извостното ни на нас измерение, ни поставя във реалност, обвързана с безмислени закони и други глупости за които не ми се говори. Не е необходимо да се гледа фатално на всички дребни проблеми. Светът няма да свърши с напускане от работа, прекъсване на някоя връзка, или дори с някоя нелечима болест ( на никой няма да му се размине). Човечеството е оцеляло чрез адаптация, въпреки че днешната глобална икономика и политика закрепостява хората в мегаполиси, и ограничава свободата. ДА. В момента оцветените хартийки ви продават вас… и трагедията е  във ваша полза. Тия насрани пари ви контролират всяка минута, като ви дават все по-малко заради обезценяването им. Предполагам че на богатия мъртвец ще са му от полза, всичкирте тези пари. В изследване от 2007г.става ясно че „…двамата най-богати хора в света имат повече пари от общия Брутен Вътрешен Продукт (БВП) на 45-те най-бедни страни.“(NG :BG s.e. 10.2008). Докато климата се променя към неизбежното, все още има спор кой ще го замърсява с повече с петрол. Предполагам когато му дойде времето ще има доста изненадани хора. Дори някои сериали няма да могат да бъдат догледани ( за тия забитите пред телевизора/компа). Но… какво значение има, най-добре е да си взема бира, да забия някаква яка музика, и каквото стане.

h1

Неделя,

март 8, 2009

happy-money-guy8-ми Март, ден на жената.  Навсякаде тази вечер хората празнуват деня на жената, цветя и усмивки. Много хора отварят портмонетата с идеята за по-добро прекарване на празника. Предполагам е лесно за тези които имат половинки.  А за тези които са сами не им остава нищо друго освен да гледат празно как живота им минава пред очите, но какво да се прави,  не може всички да се качат на влака. Съдба, може би. Остават по-малко от 6 часа до началото на другата седмица и колелото се завърта отново, с проблемите, с глупаците, и всички дребни нужди които има човек. В свят в който всичко се продава, всяка минута е важна за да се прибере по някоя монета в портмонето, за да може поне малко да се вдигне самочувствието. Нова част за компютъра, дреха,  или кола, каквото и да е. Дори и да са пари хвърлени на вятъра, пак е разнообразие.  Може би всеки го чака късмета някъде зад ъгъла, знам ли? Днес има много хора които биха искали да бъдат с компания на масата, поне за пет минути. Но уви, това е живота.  Милиони съдби, криза, войни, и все пак има моменти в които „няма проблеми“ и нещата изглеждат добре. За всички които празнуват… „Честит Празник, живейте си живота защото не всичко си струва да се купи.“

h1

Ад и Рай

февруари 1, 2007

Днес, когато си в ада осъзнаваш че е имало рай. За да можеш да оцениш предимствата на рая, трябва да си минал през ада. Важното е да се запомнят моментите прекарани в двете състояния… защото забравата, води до повторение на същите грешки. Днес бях и на двете места. Умората надделява, но искам да ви кажа какво е …

АДА: Място изпълнено със съмнение, страх,  ужасяваща версия лишена от логика… Изпълнено с подли лицемерни и лъжливи душици, там където лицата изглеждат еднакво грозни, лишени от живот. Скука. Плътен мрак, ужасяващи съзнанието писъци… може би са твоите…

РАЯ: Изпълнено с надежда красиво място, светлинта в което е пълно с живот и настроение. Това са онези моменти когато всичко има значение, и спомена остава. Обич, нужда, очакване, вътрешен мир и спокойствие. Лично удовлетворение.

Границите между тях са почти невидими…. а пътуването уморява… Но дори и в най-ужасния момент, трябва да се продължава. Надявам се вашите дни да минават под знака на рая… и внимавайте… „Пътят към ада е послан с добри намерения“

heavenhell1.jpg

h1

История за едно пухче…

януари 29, 2007

Прочетете това… коментара е излишен http://atan.cult.bg/board/viewtopic.php?id=28

ПУХЧЕТО